Белоградчик и Белоградчишката крепост
Пътуване
Град Белоградчик се намира в Северозападна България. Той е живописно разположен в западната част на Стара Планина, в югозападното подножие на Белоградчишкия венец на 545 км. надморска височина. Белоградчик отстои от град София на около 170км., град Видин-55км, град Монтана-70км.
Благоустроен и приветлив, Белоградчик е сред най-атрактивните национални туристически обекти на България. Природните особености и богатото историческо наследство определят града като една от най-интересните и желани туристически атракции.
Един от най-забележителните исторически паметници в Белоградчик е Белоградчишката крепост. Тази древна твърдина е била изградена сред непристъпни скали, когато българската държава още не е била образувана, а Балканският полуостров е бил в пределите на Римската империя през III век от новата ера.
За да се укрепят по-добре в първите два века на своето господство на Балканския полуостров, римляните положили големи грижи за построяването на здрава укрепителна система и за прекарването на удобни пътища. Крепостта е трябвало да контролира тази част от пътя прокаран от град Рациария (близо до днешното село Арчар, Видинска област). Римляните построяват най-високата част от крепостта наречена Цитадела. На няколко метра югозападно от крепостта на самотна стръмна скала се намират руините на друго старинно укрепление, което било в помощ на римската крепост
Тази крепост (Латинско кале) имала за задача не само да наблюдава, контролира и охранява пътя, но и да предава и препредава съобщения предимно от военен характер с помощта на различни сигнали. Като през деня римляните използвали за сигнализиране дим, а през нощта огън.
През 395 г. Балканските земи влезли в пределите на Византия.
През VI век на Балканския полуостров започнали набези на славяни, което заставило византийците (император Юстиниан I – 527-565г.) да изградят няколко нови укрепителни пояса. Независимо от това те на са могли да устоят на мощния напън на славяните и прабългарите, които в края на VII век извоювали правото на съществуване на новата българска държава.
През XIV век в Северозападна България е образувано царството на Иван Срацимир. За да се противопостави на турския натиск той доукрепил и разширил крепостта.
В края на XIV век крепостта е завладяна от турците. В нея се настанява гарнизон, играещ важна роля в охраната на западните области на държавата и в потушаването на въстанията на българското население. Турците извършили някои доукрепителни работи и нови градежи по крепостния зид.
През 1850г. крепостта играела негативна роля в разгрома на Белоградчишкото въстание. В нейните подземия били затворени и измъчвани ръководителите на въстанието в Белоградчишко. След което били изведени през един от тунелите на крепостта вън от нея и обезглавени.
Днес близо до мястото на екзекуцията се издига паметник в памет на тези борци.
Като военно съоръжение крепостта е използвана за последен път през Сръбско-българската война през 1885г.
Белоградчишката крепост е обявена за паметник на културата, през 1985г.с национално значение, пригодена за масови посещения.
Тя се състои от три двора с обща площ 10 211кв.м. и едно отделно укрепление. На крепостните стени са изградени амбразури за пушки, а за оръдията –три бастиона и три амбразури.
От най-високата част на крепостта известна като Първа плоча се разкрива неповторима панорама. На юг погледът гали нагънатото било на Стара планина, от връх Ком до Връшка чука, на запад е привлечен от островърхите медни планини на Карпатите, а в ниското намира покой във фантастиката на белоградчишките скали.
Работно време: 09:00 – 18:00 часа всеки ден
Цени-вход: учащи-1.00лв., възрастни-3.00лв., семеен билет-5.00лв.
Цени-беседа: български език-3лв., чужд език-5лв.
Тел: +359 936 3001
Ако чувствате едно приятно жегване в ляво, когато стане дума за този край на България надникнете тук