You Can Leave Your Head On...*
Романтика
Музиката е секси, а сексът на музика е често удоволствие. Сега обаче забрави за досадните лигави клишета, втръснали на нейната вагина и твоя пенис. Изтрий си папките с Barry White, Sade и Depeche Mode.
Стига си мързелувал в кревата със старовремски и тривиални ноти и се приготви за истинска провокация на сетивата и либидото. Време е да си избереш нов саундтрак на сексуалното поведение. Подборката е нестандартна, а някои от вас сигурно ще я определят като шокираща (особено в сексуален контекст).
Затова прибери предразсъдъците си в някой кашон, излей бензин отгоре и го подпалете, а докато пламъците довършват консервативното ви минало, усили звука и се приготви за малко по-агресивно отношение към плътта.
Селекцията ни включва само малка част от музикалното разнообразие на съвременния алтернатив, но понякога и малко стига, за да се запалиш.
Даваме бонус на по-любознателните: сред другите авторови фаворити, за които няма да прочетете тук, но които също можете да си потърсите, има както откровено комерсиални имена (Skunk Anansie , The Prodigy, Orgy), така и неща, които са чист ъндърграунд (Diary Of Dreams, Combichrist, Angelspit). Считайте и тях за препоръка.
Стига увертюри, следва музиката.
Theatre Of Tragedy
Готическият електропоп не проповядва нищо кой знае колко смущаващо, така че не си прави грешни изводи предварително.
Мрачният, но “кечи” норвежки рок на Theatre Of Tragedy не те предразполага към крайности, въпреки на пръв поглед по-депресивната и дори суицидна тоналност, примесена със староанглийски текстове, изпяти от секси звучащ женски глас, аранжиран с гърлени бек-вокали и стържещи жици.
Просто приеми, че музиката на Theatre Of Tragedy е някак надървяща и започни да сваляш дрехите си. Можеш да подгрееш с баладичната “Venus”, след това форсирай с по-електронната “Musique” и накрая я доведи до малката смърт с мръснишката “Automatic Lover”.
Marilyn Manson
Не я обладавай на “Burning Flag”, “The Reflecting God” и “Pretty As A Swastika”, защото с тези парчета рискуваш неусетно да изгубиш контрол над себе си и да принесеш изгората си в жертва на някой тъмен, отвъден идол.
Но би могъл да пуснеш целия албум “Mechanical Animals” и да превърнеш леглото си в океан от възбуда, редуваща меланхолия с пулсиращи глем-бийтове, провокиращи халюциногенна страст и обсебваща, пост-хуманна кома с цвят на кокаин.
Към цинично-романтичната смес от похот и провокация можеш да прибавиш също 9-минутната психопатична ода “I Want To Kill You Like They Do In The Movies”, включена в миналогодишния албум на бандата.
Peaches
Канадката Мерил Бет Нискер, известна с артистичния псевдоним Peaches, има вече 15-годишна кариера зад гърба си. Преди да се захване с музиката, Мерил е била даскал, но това не е чак толкова важно; важна е дискографията й.
Вулгарната и някак андрогинна еротика на Peaches смесва електронната музика с пънка и непрекъснато търси половата идентичност на човека, посредством поведение, послания и излъчване… които едни ще определят като долни и непристойни, а други – като основателни и предизвикателни.
Ти обаче не си тормози главата с това, просто дай една врътка на албума “I Feel Cream”, а ако си падаш по класиката, значи “Fuck The Pain Away” е само за теб.
Aesthetic Perfection
За разлика от останалите изпълнители и групи, Aesthetic Perfection са сравнително ново име в музиката и вероятността да си ги чувал е малка.
Затова пък попадне ли ти нещо тяхно, няма как да останеш безразличен; Aesthetic Perfection те хипнотизират с енергичен дарк-електро стил, който в един момент ще те кара да препускаш между чаршафите, а в друг – да капеш разтопен восък върху корема на партньора си.
Но за да не навлизаш прекалено надълбоко, пропусни дебютния им албум (“Close To Human”), минавайки директно на втория (“A Violent Emotion”), в който е тъпкано с попадения, сред които “Spit It Out”, “The Siren” и особено “The Ones”, чийто съблазнително вампирски потенциал ще се залепи за нагона ти като доживотна ваденка.
Nine Inch Nails
Гвоздеите на Трент Резнър комбинират индустриални композиции със синтетични инструментали и мелодична агресия, така че плейлистата много зависи от настроението.
Nine Inch Nails са точно това – емоционално преливащи и алтернативно вдъхновяващи. Можеш да опиташ съвсем предпазливо с двойната тава “The Fragile” и ако нещата потръгнат, удари един shuffle в очакване по-старите хитове (като “The Perfect Drug”, “Deep” и “Head Like A Hole”) не само да акомпанират на секса, но и да се включат в него.
Гарантираме, че това ще е най-извратената тройка в живота ти, а ако за финал се чуе “A Warm Place”, оргазмът дълго ще тресе кръвоносните ви съдове.
*Остави си главата (защото ще ти трябва) – анг. ез. игра на думи. Оригиналният израз идва от едноименното парче на Джо Кокър “You can leave your hat on”.
Благой Д. Иванов
tialoto.bg
