Онлайн списание за мъже

Не е лесно да станеш известен. А още по-трудно е да си извоюваш име в чужбина. Дойче Веле представя най-известните българи зад граница и пътят им към славата?

Ралица Василева

“Станах истински журналист покрай 10 ноември”
Ралица Василева признава, че може би това е бил шансът й за работа в CNN, където много харесват репортажите й. Заминава за Америка преди 18 години. Ралица е завършила английска филология в СУ. В първите години на прехода в България тя е едно от най-популярните лица на новините по БНТ. След специализация в CNN оттам й предлагат постоянна работа. Ралица Василева води CNN International. Отразява войната в Босна, арабско-израeлския конфликт и други международни събития. Интервюирала е световни лидери като Михаил Горбачов и Хенри Кисинджър. През 2009 Р. Василева снима филм за 20-годишнината от падането на комунизма в България.

Вяра Начева

“Когато още много малка видях за пръв път балерини по телевизията, казах на майка ми: Искам и аз!”
Родената във Видин Вяра Начева е примабалерина на Берлинската Държавна опера. През 1990 Вяра печели Международния балетен конкурс във Варна. Призът е представяне на съвременна хореография, а бонусът – едномесечна специализация в Есен. И от един месец стават… 18 години.
Вяра се занимава с балет от малка. Ненавършила десет години, тя е приета в държавното хореографско училище в класа на най-известната българска балетмайсторка Красимира Колдамова, която често казвала за випуска: “Обучавам балерини за износ”. И поне в случая на Вяра Начева е излязла права.

Илия Троянов

“Искам или не, аз съм българин, това не е нещо, което може да се промени.”
Илия Троянов е роден в София. През 1971 семейството му емигрира във ФРГ. Живял е в Найроби, Париж, Мюнхен, Мумбай и Кейптаун. През 90-те години Троянов пише документални книги за Африка и съставя антология на съвременната африканска литература. За пръв път Троянов се връща в България през 1989. След изследвания върху българския преход през 1999 издава в Германия книгата “Кучешки живот. Революцията менте – 1989”. На български език са издадени книгите му “По пътя на Ганг”, “Събирачът на светове” и “Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”. По последното заглавие е направен и филм.

Димитър Гочев

“Не мога да забравя, че съм от долното течение на Марица.”
Димитър Гочев е роден в Първомай през 1943 в семейството на ветеринарен лекар. В Хумболтовия университет той следва първо ветеринарна медицина, но впоследствие записва театрознание. Ученик е на швейцареца Бено Бесон. Първата му постановка е “Женска комедия” от Хайнер Мюлер. През 1979, след като комунистическият режим прогонва от страната певеца-поет В. Бирман, Гочев и други интелектуалци напускат ГДР. Той се връща в България. Негови постановки се играят в София, Михайловград, Русе, Плевен, Враца. През 1985 Гочев е поканен в Кьолн, за да постави пиесата “Квартет” на Мюлер и повече не се връща в България. В момента работи в “Дойчес театер” и “Фолксбюне” в Берлин.

Калоян Махлянов Котоошу

“В сумото моралът е над всичко”
Роденият в с. Джулюница сумист е първият представител на България, който се състезава в най-силната категория в сумото. Кариерата на Калоян Махлянов започва през 2002, когато дебютира на професионалното дохьо под псевдонима Котоошу. “Кото” на японски означава “арфа”, а “Ошу” – “Европа”. На 24 май 2008 Котоошу влиза в историята на сумото като първия европеец, спечелил купата на Императора. Заради добрия му външен вид японската публика го нарича Дейвид Бекъм на сумото – прякор, от който Калоян неведнъж е изразявал недоволството си.