Твоята малка спокойна българска сватба
Романтика
Сватбата несъмнено е радостно събитие, съперничещо си само с погребението по популярност с единствената разлика, че малцина имат късмета да повторят опелото си. Просълзени от умиление родители, щастливи баби и дядовци, мечтаещи да дундуркат внучета на коленете си, шумна рода, изнервена булка, умислен младоженец – все популярни актьори от масовата театрална постановка, включваща за декор бибипкащи автомобили, окичени с балони, малки херувимчета облечени в бяло и задължителното посещение на обреден дом, църква (по желание) и не на последно място ресторант.
Бидейки гост на немалко сватби в последно време (да се сещам и аз, все ми повтарят престарелите лели) реших да обобщя обичайните ритуали, които наблюдавам по тези щастливи поводи за роднинска сбирка.
Сватбата като организация се дели на два основни вида – дневна и вечерна, според времето, което е предвидено за забавата с танци, ядене и пиене в ресторанта. Дневната сватба обикновено приключва към пет часа следобяд под смръщените погледи на обслужващия персонал, който трябва да приготви съответното заведение за вечерта.
Предимството на подобен род събития е, че ако имате гости отдалеч (а малцина са тези, които нямат разклонено из цяла България родословно дърво), те могат да си тръгнат още същия ден, да се приберат по живо по здраво вкъщи и цяла вечер спокойно да си пъшкат от преяждане и препиване. От друга страна при една вечерна сватба на същите тези гости трябва да се осигури подслон под формата я на хотел, я свободното мазе на съседа.
Но затова пък веселбата може да продължи до малките часове, особено когато мрачните иначе сервитьори са мотивирани с известно количество финикийски знаци да се усмихват безкрай. Според слухове вечерната сватба е по-лесна и за организация, булката не трябва да става с първи петли да си прави прическа (ако въобще я е хванало сън през последната самотна нощ), но пък току-виж младоженецът размислил до късния следобяд и се отказал да се подпише под нещо, твърде напомнящо на смъртна присъда.
Както и да е, време е да потегляме. Младоженецът първо минава през кумовете, които са наредили трапези за чудо и приказ, имало е случаи, когато сладкодумни кумове с блага домашна ракия замалко да провалят цялата организация, затова и те трябва да се държат изкъсо. Добър избор за кумуващи е познато семейство, било добра поличба за стабилността на брака, но винаги може да се изберат необвързан приятел на младоженеца и неомъжена приятелка на булката (обратното е проява на твърде голямо свободомислие), които току-виж се залюбили и те самите оженили.
След като подпийналата компания преодолее съблазните, предлагани от кумовете, всички накуп отиват да вземат булката. В по-стари времена цялата процесия се придружаваше от цигански оркестър, който – въпреки осакатения си музикален талант – винаги е успявал да възпроизведе високи нива на шум, но в днешно време предпочитаният вариант са автомобилни клаксони и мелодии на телефон “Нокиа”.
Взимането на булката е първото по-сериозно препятствие, нейните роднини не са склонни да я дават лесно и затова младоженецът трябва да я откупи, като насипва жълти стотинки в обувката й. По-лесният начин е просто да доведеш няколко приятели, изкушени от така модния напоследък бодибилдинг, на никой не му се рискува нова махагонова врата. Процесията продължава към обредния дом, задължителна спирка по пътя към семейното щастие.
Църковният брак не е задължителен (въпреки усилията на църквата в тази посока), но официалното документално засвиделстване на обвързаността между двамата млади се извършва точно на това място.
Приповдигната реч, първи родителски сълзи, блясък на светкавици и честито! “Образувахте нова клетка в обществения организъм”. Ключовият момент е кой кого ще настъпи веднага след подписването, за да е ясно кой ще е господарят в къщата. Препоръчително е съпругът отначало нехайно да финтира (така или иначе носи по-удобни обувки), а после да удари една здрава пета, почти размазвайки пръстите на булката, за да демонстрира подлост и сила – все качества нужни да съхраниш един дълготраен и щастлив брак.
След това младоженците застават на стратегическа позиция, а гостите минават да ги поздравят, отнасяйки по някой бонбон или суха пресядаща петифура. Това е и най-подходящият момент да се отървеш от неудобния букет с рози, който постоянно ти създава проблеми. На излизане от дома младото семейство се обсипва с бонбони, дребни стотинки, гилзи и друг подръчен материал. Пътят продължава към църквата…
Ще прескочим църквата в нашето пътешествие към семейното безоблачно щастие (най-вече заради липсата на експерт, който подробно да обясни тайнството на ритуалите, които за непосветените често напомнят на вуду-магии) и ще се разположим удобно в ресторанта. В зависимост от бройката на гостите (“е, твоят втори братовчед ни кани вече на две сватби, не можем да не го поканим!”), която обикновено варира между 100 и 150 човека, се подбира и заведение със съответната вместимост.
През летния сезон мнозина предпочитат външни градини, но предвид непостоянното и причиняващо главоболия дори на експертите от БАН време, е по-добре да се доверите на последните достижения на климатичната техника и да изберете затворено помещение, пред риска да спасявате сватбената торта с плуване.
Още при влизането си младоженците пристъпват по бял чаршаф покрит с ярки цветя, най-вече рози, символ на безоблачния живот, който – евентуално – ги очаква. Препоръчително е точно в този момент младоженецът да отклони най-после поглед от примамливите бутилки по масите или дълбокото деколте на някоя от шаферките и да се съсредоточи върху ритуала, а булката да държи под око гънките по пода, за да не се препъне още при първите си стъпки брачен живот.
Задачата на свекървата е да захрани двамата млади с парчета пита, топнати в мед или сол (в някои райони дори ползват татул, цианкалий и други популярни подправки за снахи), което символизира сладките и солени моменти в живота. Иронията е лесно доловима, особено като знаем обичайните благи отношения зет-тъща. Някъде по това време се присламчват и кумовете, петимни да си продължат пиенето, и след бърза наздравица всички вкупом мятат чаши през рамо.
Да предупредя незапознатите – това не е моментът да се лови нещо хвърчащо, дори напротив, ако имате нещастието да сте разположени на неудобна от тактическа гледна точка маса, най-добре е да залегнете под стола, притискайки колена до брадичката и да се молите осколките да ви подминат. Не излизайте още от скривалището си, защото булката трябва да ритне менче пълно с вода, ако не сте виждали както може да причини гюлле, уцелвайки ви в лицето, по-добре не рискувайте излишно.
Щом младоженците и кумовете се настанят на специално приготвена за целта маса, от която могат да следят дали някой гост няма да се опита да се измъкне предварително, можете спокойно да заемете мястото си, да се запознаете със съседите (които със сигурност ще се окажат ваши далечни роднини и – изпаднали в умиление – ще разкажат на всички наоколо как сте се напишквали като малък) и да се включите в поредната наздравица.
Преди обичайната серия ръченици, частушки и хора, двамата бракосъчетани може и да разчупят гореспоменатата пита, застанали гърбом един към друг с ръце над главата. Не, не търсят паричка, а се опитват да определят кой ще има надмощие в дома им. Захватът е особено важен при тази операция, ако все пак булката успее да заграби по-голяма част от площта на погачата, съпругът й винаги може деликатно да я сръга в ребрата, карайки я да загуби равновесие и присъствие на духа.
Идва ред и на танците. Сигурно сте чували поговорката “щом си се хванал на хорото, трябва да го играеш докрай”, тя е особено важна и валидна за сватбените хора. Диджеят – обикновено оплешивяващ чичко на средна възраст с неизкоренима любов към “Бони М” и ранните “Дийп Пърпъл” – има лошия навик да прави микс от народни музикални произведения, които могат да се проточат до половин час. Не, няма пускане, особено под укоризнените погледи на стокилограмови лелички, които се друсат с такъв ентусиазъм, че биха могли да засрамят и самия Lord of the Dance.
Така че ако сте решили да впечатлите хубавицата от съседната маса, заредете добре двигателя с високоалкохолен коктейл от каквото ви падне под ръка и се молете да ви стигне дъха, а най-вече – красавицата, по която ви текат лигите, да не е играла в ансамбъл за народни песни и танци като малка, защото тогава излагането ви е сигурно.
Яденето обикновено се сервира в кратките паузи между две изпълнения на “Бяла роза” – абсолютния и несломим вечен сватбен хит. Обичайно е с основното ястие да настъпи дългоочаквано затишие с нежна тиха музика, на която младоженците минават да поздравят гостите. Всъщност това е моментът да им поднесете сватбения подарък, примерно двайсет и втория сервиз за вечерта.
Макар че напоследък практичността е взела връх и мнозина предпочитат да подаряват малки, бели, запечатани пликове, носещи уханието на далечна Финикия. Тишината, нарушавана от спорадични наздравици и приглушено мляскане, може да се използва за речи – по традиция кумът заеква пръв, следван от развълнуваните родители, които ръсят пожелания за люлки, сякаш това е джакпот от Тото 2. Разрязването на сватбената торта предполага дружеско омазване с крем, но е сигурен знак, че скоро ще хапнете и десерт.
Следват игри с публиката, младите моми се подреждат, за да уловят хвърления от булката букет, разбити носове и посинени пръсти са честа гледка при това неистово желание да поемеш по нелекия и трънлив път на брачния живот. Момците от своя страна чакат младоженецът да свали със зъби жартиера на своята съпруга и да го метне сред верните си доскоро другари. Последната операция предизвиква обикновено срамежливо възмущение и силно изчервяване сред представителите на третата възраст (“ама какво прави той ПОД роклята?!”).
Ако пък кумовете си падат паралии или владеят ръченицата до съвършенство, могат да се включат в “откупуването”, което представлява надиграване с млада кръшна девойка, понесла погача или пък печена кокошка. Кумът или кумицата, тропкайки сръчно ръченица, трябва и да се подмазват на танцьорката с определено количество банкноти, докато я склонят да им отстъпи подноса си. Всъщност да видиш две крехки моми, понесли тава с печено прасе, съблазнително кършейки снаги, е гледка, засенчваща дори финалите на световното по плажен волейбол за жени.
Краят на тържеството настъпва изненадващо бързо, сред облак разнежени обещания за нови срещи, мрачни закани за бъдещи сватби и мили спомени за отдавнашни събития. Нищо не ви остава освен да пожелаете вяло за последен път “Гор-чи-во!” и да се затътрите към вкъщи, искрено надявайки се, че поне този път сте излезли добре на груповите снимки.
sivosten.com